9.09.2020 г., 17:37 ч.

Посветено 

  Поезия » Свободен стих
330 0 2
Приятелко, далече съм, а исках да ти кажа,
че самотна съм и залъкът ми ми горчи.
И в тази зимна нощ, Луната ми е стража,
а от умора вече, само си мълчим.
Навън студено е, студено е и в мене.
(Сам човек, не става за искра.)
Виж ни, днеска, колко сме големи,
а като прашинки две, разпръсна ни света...
... Да търсим щастие, късмет... и знам ли...
... Чудеса неземни, в Света голям.
И така, дори, преди да сме разбрали,
вятърът на две страни ни разпиля. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Andriana Valkanova Всички права запазени

Предложения
: ??:??