19.09.2004 г., 0:44

Посветено

1.6K 0 1
Реки потекоха наопаки
и пясъкът в часовника
изригна
нагоре,
гейзерово топъл.

Смъртта на пръсти
се повдигна
за да ми дъхне
във лицето,
но не можа.
Потъна в пясъка
смъртта.

Не му е мястото
и времето,
не съм във листа
на клисарите,
не се чифтосват
хризантемите,
ще пия вино
със гробарите -
парцелът ми
е даден другиму
(приватизация
във полза
на връзкарите)...
Не ме погребвайте
пред публика
и оставете в джоба ми
ЦИГАРИТЕ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гриша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Непушачка съм,мразя цигарен дим около себе си,но мога да ти кажа само едно- БРАВО!Страхотно е...много е силно като внушение и метафорите са много добре изградени!Страшно много ми хареса!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...