19 сент. 2004 г., 00:44

Посветено

1.6K 0 1
Реки потекоха наопаки
и пясъкът в часовника
изригна
нагоре,
гейзерово топъл.

Смъртта на пръсти
се повдигна
за да ми дъхне
във лицето,
но не можа.
Потъна в пясъка
смъртта.

Не му е мястото
и времето,
не съм във листа
на клисарите,
не се чифтосват
хризантемите,
ще пия вино
със гробарите -
парцелът ми
е даден другиму
(приватизация
във полза
на връзкарите)...
Не ме погребвайте
пред публика
и оставете в джоба ми
ЦИГАРИТЕ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гриша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Непушачка съм,мразя цигарен дим около себе си,но мога да ти кажа само едно- БРАВО!Страхотно е...много е силно като внушение и метафорите са много добре изградени!Страшно много ми хареса!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...