Посветено
на Наденцето - дъщеря ми,
която днес има рожден ден!
С цялото ми сърце!!!
От тягата в душите ни
по неизвървения и още кален път,
за вярата, която ни ограбиха
в тясния, смирисан коловоз!
(а ний на дребно се продавахме)
На езика по лигавата жила
злобата потичаше помийно,
гълтахме на думите отровата
и пълни си усещахме стомасите!
В живота ни - фекалии, гной и гнило,
а ний вървяхме претруфено-закичени,
облечени в лъскавите дрешки
и дрънкахме, от нищото, на кухо!
(в тъмното, обречени, предавахме приятели
и от собствени съмнения, сами си слагахме въжето)
Слънцето изгряваше... нагряваше Земята,
където дълбоко в многопластието на Корена ни,
се раждаше Живота... и Пътят, по който
тръгваха децата ни, за да вървят ИЗПРАВЕНИ!
19.10.2007 г.
п.п.: На моето поколение, за да не ни ограбват повече!!!
И да бъдем себе си - с отворени очи и горди!!!!
За да е чист пътят на децата ни!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
Светъл празник!
