19.10.2007 г., 8:20 ч.

Посветено 

  Поезия
808 0 14
                                                                                                                                       
                                          на Наденцето - дъщеря ми,
                                          която днес има рожден ден!
                                          С цялото ми сърце!!!

От тягата в душите ни
по неизвървения и още кален път,
за вярата, която ни ограбиха
в тясния, смирисан коловоз!
(а ний на дребно се продавахме)

На езика по лигавата жила
злобата потичаше помийно,
гълтахме на думите отровата
и пълни си усещахме стомасите!

В живота ни - фекалии, гной и гнило,
а ний вървяхме претруфено-закичени,
облечени в лъскавите дрешки
и дрънкахме, от нищото, на кухо!

(в тъмното, обречени, предавахме приятели
 и от собствени съмнения, сами си слагахме въжето) 

Слънцето изгряваше... нагряваше Земята,
където дълбоко в многопластието на Корена ни,
се раждаше Живота... и  Пътят, по който
тръгваха децата ни, за да вървят ИЗПРАВЕНИ!

19.10.2007 г.

п.п.: На моето поколение, за да не ни ограбват повече!!!
        И да бъдем себе си - с отворени очи и горди!!!!
        За да е чист пътят на децата ни!!!



© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??