22.07.2008 г., 12:41

Посветено

841 0 10

На Илиана Панова

гр. Стамболийски - обещано

 

Изискана, приветлива, добра,

прекрасна майка и съпруга,

така достойна, истинска жена

би искала да бъде всяка друга.

 

Лоялноста ти е приоритет,

с малко думи казваш много,

с респект градиш авторитет,

блестиш със благородство, всяваш строгост.

 

Интелектът ти е на ниво

по всяко време и момент,

в дилемата, със името живот,

си отпор за всеки опонент.

 

Явно е и чувството за хумор,

което ти е Божи дар,

като на изящен скулптор

от себе си изваял господар.

 

Носи в сърцето си звездата,

усмивката и радостта,

задръж завинаги искрата

от извора на младостта.

 

А всичко друго е в душата,

отдаваща в живота обичта,

орисана ни рано от съдбата,

за да съхраним навеки любовта!

 

Благодаря ти за трогателния коментар! Безкрайно се радвам, че харесваш произведенията ми!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно посвещение!Приятелството е един от най-безценните дарове на природата,това е ОБИЧ!Поздравления Джуди!/и на вдъхновителката/
  • М-м-м каквото и да напиша ще е недоизказано!Попих с охота всяка една дума и не вярвам на очите си-толкова си финна в изказа си ,че бледнее всякакъв коментар,запънах в мисълта си...но просто ти Б Л А Г О Д А Р Я!
  • Чудесно посвещение! Поздравления за теб и вдъхновителката ти, Джуди!
  • И аз ги харесвам,Джу!
    Прегръдка!
  • Със сигурност тя-Илияна е прекрасен приятел,щом има такъв прекрасен стих посветен за нея.Прекрасено е стихотворението.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...