silvina84 (Силвия Йорданова)
37 370
17.12.2014 г., 11:46 ч.  

Посветено 

  Поезия » Друга
1396 1 14

Мълчи ти гробът – всеки ден студен.
Свещта догаря тихичко и плаче.
Аз искам да ти кажа, че във мен –
дете крещи, досущ като сираче.

Аз искам да ти кажа, че преди,
ми беше някак лесно да се справя.
Откакто си замина все вали –
не мога някак си да те забравя.

Аз искам да ти кажа, че ми липсваш
и болката ми става по-дълбока.
Човек създаден е да иска,
а всъщност е една огромна локва,

която сбира тихия му свят.
И вътре по-дълбоко се заравя.
На гроба днес свещици пак горят,
а аз не мога още да се справя...

© Силвия Йорданова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??