13.07.2010 г., 8:49

Посветено

953 0 3

Преоткрий ме.
Обичай ме – без край.
И се вълнувай -
с всеки дъх, който си поемаш,
с всеки тласък,
с всеки мой стон.
Умееш го.
Да ме превръщаш
в своя сгушена частица.
Неделима.
Притихнала в теб да търся
себе си. И да се намирам.
Умееш го.
А на мен това ми стига!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С времето това няма да ти стига.Добре!!!
  • Напълно съм съгласна с теб ! Благодаря ти за отделеното време и милия коментар!
  • Душевният прелом у човека, е в драмата - да преоткрие себе си!!!
    "Преоткрий ме.
    Обичай ме – без край."
    Прекрасно е!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...