Посветено /Любовна нощ/
Ти идваш като сън – ефирна, бяла,
като мадона от картина оживяла
и с влажни устни нежно ме целуваш,
и шепнеш ми, че силно ме жадуваш.
Докосваш ме със топлите си длани,
покриваш ме с косите разпиляни
и жарка гръд до моята притискаш,
и пак шептиш, че в себе си ме искаш.
Влудяваш ме с прекрасното си тяло,
което в плен е на страстта изцяло,
и всяка фибра негова вибрира,
и с ритъма на любовта пулсира.
Въздишки, бурен стон, последен тласък,
в очите ти се отразява лунен блясък,
и сгушена в обятията ми притихваш,
и във съня си кротко се усмихваш.
Щастлив съм с тебе моя обич късна,
душата ми за нов живот възкръсна,
и благодарен съм на Бог, че теб те има,
и те обичам, обичам те, Любима!!!
05.09.2022
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
