Посветено на жена
ПОСВЕТЕНО НА ЖЕНА
Бих искал да те чувствам все така.
Бих искал вечно да си с мен.
Сред хората с протегната ръка
те търся. Викам те. Ела!
Кажи къде да те открия,
да се огледам в твоите очи?
Кажи, ще дойдеш ли при мене?
Кажи, любов, недей мълчи!
Но ти не си от тук, сега разбирам,
а търсих те по грешната земя.
Разбрах защо не те намирам.
Разбрах, че срещнах любовта.
Сега в нощта, загледан към небето,
небрежен, със цигара във уста,
усмихвам се, намигам и говоря
на моята единствена звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
