Посветено на жена
Посветено на жена
Напразно търся звучни рими
- преполови се вече век...
Препускам по пътища необозрими
с надеждата- търси ли, намира ги човек.
Понякога в часа на лятната зора
за миг звучи музика вълшебна
и зървам в заблестялата роса
името на мечтаната от мен жена.
Или в залеза на зимния пожар
тихи стъпки в бухналия сняг
водят ме пред същия олтар
на далечен и незнаен бряг.
Цял живот дълбаем каменната твърд
в търсене на лелеяния камък,
не може да ни спре дори самата смърт
- неразрушим е любовният ни замък.
Прислонил глава на гърдите белоснежни,
влизам в такт с учестения ти ритъм,
потъвам в очите ти - езера безбрежни,
без дъх оставам, но за нищо аз не питам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
