Посветено: Обичам те!
Ти много мои редове прочете,
но аз на теб един не посветих.
И съвестта ми някак не почете,
че аз за тебе нямам нито стих.
И седнах аз, с молива и със гума,
обърнах и на страницата бяла ,
но тъй за тебе не написах дума,
ръката някак беше онемяла.
Пред хората аз как да те наричам?
Критици щяха рими да броят.
И затова реших да те обичам,
пък други стихове ще се четат.
М. Спасов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
