... посях си чудо... Чакам да покълне...
Часовникът е станал украшение,
със сушави минути е препълнен.
Не до тебе, време, а до мене е,
посях си чудо... Чакам да покълне...
Увисва на корниза зло безвремие
блед образ разкривен е и оплезен.
И делника измерва - до къде ми е,
верига е на тънкия ми глезен,
на помощ ще повикам дъждовете си
сред сушата съм техен повелител,
а до тогава с думичките светя си
и обичта си гледам... Все в очите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
