13.04.2025 г., 9:50

Потайните извивки на Жените

314 3 1

ПОТАЙНИТЕ ИЗВИВКИ НА ЖЕНИТЕ

 

... потайните извивки на Жените,

косите им, пристегнати на кок,

като ги зърна, ставам ненаситен! –

през мен минава 200 волта ток,

допива ми се мигом светла бира,

търкаля ми се в утринна роса,

пред роклиците техни от тревира

на онзи свят ли ще се възнеса? –

окаяник – в притулните им хълми,

надеждица за утре ли открих? –

но всякоя от тях със обич пълни

душата ми – и светлия ми стих,

те отминават – и за мен нехаят,

та кой съм аз в греховния им свят? –

и моля се – преди да дойде краят,

поне да ме запомнят? – див и млад,

сторѝ ме, Боже, вятърче на кея,

светулчица – из техните коси?

 

Да дишам, да се радвам и да пея! –

мъжът, когото за Любов спаси.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма такава поезия!

    окаяник – в притулните им хълми,
    надеждица за утре ли открих? –
    но всякоя от тях със обич пълни
    душата ми – и светлия ми стих,

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....