7.09.2010 г., 9:06

Потайно

669 0 3

Потайно


От вопълни усмивки се родих.
Ще ми се да бях умряла!
Сега, в мига съдбовно зъл и тих,
аз ще векувам, почерняла.
Из мрачносини светове
закрачи его,
но само,
затърси в всички умове,
в съзнанието си едно...

При топлите надежди се отбих,

засричах чувства всепознати.
Във мисълта любовно стихче скрих,
но заедно с копнежи жалки.
Из мрачносини светове
загубих част от тайни,
заключени във мигове,
пре
плетени детайлно.

От вопълни усмивки се родих!
Засричах чувства всепознати.
Във мисълта любовно стихче скрих,
поръсено с отровни капки...
Сега, в прозрачния си
лик,
аз агонизирам с времето -
отпаднала от писъци,
но
счупила съмнението!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се!
  • "Сега, в прозрачния си лик,
    аз агонизирам с времето -
    отпаднала от писъци,
    но счупила съмнението!"

    Пишеш невероятно, обожавам да те чета, благодаря за удоволствието!
    Поздравления, много те бива.
  • То последното е най-важното. Само наистина да е така!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...