7 сент. 2010 г., 09:06

Потайно

673 0 3

Потайно


От вопълни усмивки се родих.
Ще ми се да бях умряла!
Сега, в мига съдбовно зъл и тих,
аз ще векувам, почерняла.
Из мрачносини светове
закрачи его,
но само,
затърси в всички умове,
в съзнанието си едно...

При топлите надежди се отбих,

засричах чувства всепознати.
Във мисълта любовно стихче скрих,
но заедно с копнежи жалки.
Из мрачносини светове
загубих част от тайни,
заключени във мигове,
пре
плетени детайлно.

От вопълни усмивки се родих!
Засричах чувства всепознати.
Във мисълта любовно стихче скрих,
поръсено с отровни капки...
Сега, в прозрачния си
лик,
аз агонизирам с времето -
отпаднала от писъци,
но
счупила съмнението!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се!
  • "Сега, в прозрачния си лик,
    аз агонизирам с времето -
    отпаднала от писъци,
    но счупила съмнението!"

    Пишеш невероятно, обожавам да те чета, благодаря за удоволствието!
    Поздравления, много те бива.
  • То последното е най-важното. Само наистина да е така!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...