tsveti4ka (Цвет)
198 271
7 сент. 2010 г., 09:06

Потайно 

  Поэзия
496 0 3

Потайно

От вопълни усмивки се родих.
Ще ми се да бях умряла!
Сега, в мига съдбовно зъл и тих,
аз ще векувам, почерняла.
Из мрачносини светове
закрачи его, но само,
затърси в всички умове,
в съзнанието си едно...

При топлите надежди се отбих,
засричах чувства всепознати.
Във мисълта любовно стихче скрих,
но заедно с копнежи жалки.
Из мрачносини светове
загубих част от тайни,
заключени във мигове,
преплетени детайлно.

От вопълни усмивки се родих!
Засричах чувства всепознати.
Във мисълта любовно стихче скрих,
поръсено с отровни капки...
Сега, в прозрачния си лик,
аз агонизирам с времето -
отпаднала от писъци,
но счупила съмнението!

© Цвет Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се!
  • "Сега, в прозрачния си лик,
    аз агонизирам с времето -
    отпаднала от писъци,
    но счупила съмнението!"

    Пишеш невероятно, обожавам да те чета, благодаря за удоволствието!
    Поздравления, много те бива.
  • То последното е най-важното. Само наистина да е така!
Предложения
: ??:??