7 сент. 2010 г., 09:06

Потайно

670 0 3

Потайно


От вопълни усмивки се родих.
Ще ми се да бях умряла!
Сега, в мига съдбовно зъл и тих,
аз ще векувам, почерняла.
Из мрачносини светове
закрачи его,
но само,
затърси в всички умове,
в съзнанието си едно...

При топлите надежди се отбих,

засричах чувства всепознати.
Във мисълта любовно стихче скрих,
но заедно с копнежи жалки.
Из мрачносини светове
загубих част от тайни,
заключени във мигове,
пре
плетени детайлно.

От вопълни усмивки се родих!
Засричах чувства всепознати.
Във мисълта любовно стихче скрих,
поръсено с отровни капки...
Сега, в прозрачния си
лик,
аз агонизирам с времето -
отпаднала от писъци,
но
счупила съмнението!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се!
  • "Сега, в прозрачния си лик,
    аз агонизирам с времето -
    отпаднала от писъци,
    но счупила съмнението!"

    Пишеш невероятно, обожавам да те чета, благодаря за удоволствието!
    Поздравления, много те бива.
  • То последното е най-важното. Само наистина да е така!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...