Sep 7, 2010, 9:06 AM

Потайно

  Poetry
666 0 3

Потайно


От вопълни усмивки се родих.
Ще ми се да бях умряла!
Сега, в мига съдбовно зъл и тих,
аз ще векувам, почерняла.
Из мрачносини светове
закрачи его,
но само,
затърси в всички умове,
в съзнанието си едно...

При топлите надежди се отбих,

засричах чувства всепознати.
Във мисълта любовно стихче скрих,
но заедно с копнежи жалки.
Из мрачносини светове
загубих част от тайни,
заключени във мигове,
пре
плетени детайлно.

От вопълни усмивки се родих!
Засричах чувства всепознати.
Във мисълта любовно стихче скрих,
поръсено с отровни капки...
Сега, в прозрачния си
лик,
аз агонизирам с времето -
отпаднала от писъци,
но
счупила съмнението!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се!
  • "Сега, в прозрачния си лик,
    аз агонизирам с времето -
    отпаднала от писъци,
    но счупила съмнението!"

    Пишеш невероятно, обожавам да те чета, благодаря за удоволствието!
    Поздравления, много те бива.
  • То последното е най-важното. Само наистина да е така!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...