Поточето на любовта
586
0
0
Тихо поточето на любовта шумоли.
Но ти сякаш каза:"За него не ме моли."
За теб сред самота как страдая
по път, на който не виждам края.
И аз, мило дете, уви, не знам
що ме чака в бъднината там.
И розата в сърцето ми увяхна,
макар да си тъй прекрасна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
