10.04.2018 г., 10:50 ч.

Потока 

  Поезия » Философска
193 0 0

 ПОТОКА

 

Деня тежеше вече от умора,
а някъде далече бе нощта!
С прибежки бързаше "Потока хора",
за нощен отдих у дома!

 

Той призори в тъмата бе оставил,
да стине брачното легло
и счупеното в него  бе оставил,
да стане пак тъй както е било!

 

Но  лепеното не остава здраво,
туй знае тука цялото село!
А трябва ли ще кажи ме направо,
в това е нашето тегло!


1993г., Драгойново

 

 

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??