Родопа катедрално ме зове.
Повтаря склонът всеки нежен тон,
а хребетите, свели гърбове,
са стари богомолци пред амвон.
Букаците, с огромните си плèщи –
в красив венец е сплела Евридика.
От златото на утрото се сещат,
че арфата блаженствено ги вика.
И Скалните мостове са сияйни,
изваяни от притоците вечни.
Родопа крие ревностните тайни
в дъната на потоци бързотечни,
където из скалистите ѝ длани
зората грее пасбищата красни…
А облаци, от вятър оседлани,
си спомнят за Певеца медногласний!...
Пред тази красота немея –
съкровищница, къс от необята.
Потомци сме блажени на Орфея,
целунати най-щедро от земята!
20.05.2020 г.
Иц “ Пътник през Рая”
© Владислав Недялков Всички права запазени