---
Вървя, преодоляла стръмни ръбове,
препятствия и голи остриета.
Намерих те след всичките си гърбави,
безсмислени моменти в битието.
Примирам в канонадата от звуци,
с които ме твориш по лунни доби.
Усещам те — фатален като Луцифер,
тъй както и на Бога си подобие.
С очите си — маслинови олтари,
разпъна и последното неверие.
До мен ли си, небето се разтваря ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация