Потомък на Хипократ
---
Вървя, преодоляла стръмни ръбове,
препятствия и голи остриета.
Намерих те след всичките си гърбави,
безсмислени моменти в битието.
Примирам в канонадата от звуци,
с които ме твориш по лунни доби.
Усещам те — фатален като Луцифер,
тъй както и на Бога си подобие.
С очите си — маслинови олтари,
разпъна и последното неверие.
До мен ли си, небето се разтваря
до сетната от райските си двери.
Бъди! — и по сърцето ще напиша
молитва — да осъмна с теб и утре.
Извайвам те със обич — до излишък,
така, че да узрееш в мен отвътре.
Измислям си причини за оставане
в гърдите ти, с туптеж гостоприемен.
Лекуваш ме — с обичащо отдаване,
с прегръдка в споделеното ни време.
---
© Станислава All rights reserved.
