24.01.2011 г., 19:44 ч.

Потоп 

  Поезия » Любовна
1816 1 17

Набръчка се времето. Млъкна.

После само за нощ побеля.

Преди огън във тебе да стъкна,

из ведро и напук заваля.

 

Аз не носех ни чесън, ни кръст,

само въглени, дето не стоплят.

Някой сякаш размаха ми пръст

и в очите ми плъзнаха локви.

 

Знам, на твоя страна е Земята.

Кой крив и кой прав – не разбрах.

Пак вали. Много здраве ти пратих.

Аз дойдох. Преживях. Оцелях.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??