Потребен огън
Потребен огън
Ти, казваш, си ме търсил без посока...
Надлъж и шир кръстосал си света.
Зазидана в тъмница доживотна,
душата ми догаря в самота.
Ни слънчев лъч, ни песен. Редом с мене
в оковите дрънчеше ми страхът.
До вчера моите чувства наранени
проклинаха неверния си път,
а днес съм просто сгърчена шушулка,
опърлена от чужда суета.
И само хладна есенна милувка
от пръските студени на дъжда
припомня с песента на мойто име,
че търсил си ме нейде досега.
Не чакай ни минута! Намери ме
в палитрата на пъстрата дъга.
Във танца на звездите кадифени,
в копринения блясък на деня,
в дъха на декемврийските дантели,
в атлазената лятна тишина.
Ще бъда в безвъзвратното ни "вчера"
и в спомените - скътана мечта.
В безбрежието с устрема на жерав,
пленена от омайна красота.
Ти, казваш, си ме търсил без посока...
Надлъж и шир кръстосал си света.
Искрица ми дари от своя огън,
завинаги със тебе да горя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
