Потребен огън
Потребен огън
Ти, казваш, си ме търсил без посока...
Надлъж и шир кръстосал си света.
Зазидана в тъмница доживотна,
душата ми догаря в самота.
Ни слънчев лъч, ни песен. Редом с мене
в оковите дрънчеше ми страхът.
До вчера моите чувства наранени
проклинаха неверния си път,
а днес съм просто сгърчена шушулка,
опърлена от чужда суета.
И само хладна есенна милувка
от пръските студени на дъжда
припомня с песента на мойто име,
че търсил си ме нейде досега.
Не чакай ни минута! Намери ме
в палитрата на пъстрата дъга.
Във танца на звездите кадифени,
в копринения блясък на деня,
в дъха на декемврийските дантели,
в атлазената лятна тишина.
Ще бъда в безвъзвратното ни "вчера"
и в спомените - скътана мечта.
В безбрежието с устрема на жерав,
пленена от омайна красота.
Ти, казваш, си ме търсил без посока...
Надлъж и шир кръстосал си света.
Искрица ми дари от своя огън,
завинаги със тебе да горя!
© Яна All rights reserved.
