Потреперва изоставена китара,
забравила мелодия и нота.
Кърви в нея дълбоко рана,
приличаща на океан огромeн.
Бленувала е толкова години,
струните и пак да пеят.
А спомените й унили,
бавно в нея тлеят.
Изоставена, забравила надежда,
кърви самотно в тишината.
Облечена в прахова одежда,
погълната от самотата.
Къде е нейната любов голяма,
да я оттърси от сълзите?
Струните й да погали
и да й възвърне пак мечтите?
Потреперва изоставена китара,
самотно кървяща от умора.
Погълната от острата забрава.
Не помнеща за обич и опора.
© Пламена Добрева Всички права запазени
Вили, за съжаление не съм слушала тази група