Dec 22, 2007, 1:38 PM

Потреперва изоставена китара

  Poetry
2.3K 0 29

Потреперва изоставена китара,

забравила мелодия и нота.

Кърви в нея дълбоко рана,

приличаща на океан огромeн.

 

Бленувала е толкова години,

струните и пак да пеят.

А спомените й унили,

бавно в нея тлеят.

 

Изоставена, забравила надежда,

кърви самотно в тишината.

Облечена в прахова одежда,

погълната от самотата.

 

Къде е нейната любов голяма,

да я оттърси от сълзите?

Струните й да погали

и да й възвърне пак мечтите?

 

Потреперва изоставена китара,

самотно кървяща от умора.

Погълната от острата забрава.

Не помнеща за обич и опора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...