Dec 22, 2007, 1:38 PM

Потреперва изоставена китара

  Poetry
2.3K 0 29

Потреперва изоставена китара,

забравила мелодия и нота.

Кърви в нея дълбоко рана,

приличаща на океан огромeн.

 

Бленувала е толкова години,

струните и пак да пеят.

А спомените й унили,

бавно в нея тлеят.

 

Изоставена, забравила надежда,

кърви самотно в тишината.

Облечена в прахова одежда,

погълната от самотата.

 

Къде е нейната любов голяма,

да я оттърси от сълзите?

Струните й да погали

и да й възвърне пак мечтите?

 

Потреперва изоставена китара,

самотно кървяща от умора.

Погълната от острата забрава.

Не помнеща за обич и опора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...