M1234567891 (Миночка Митева)
432 13144
18.10.2011 г., 12:19 ч.

Потънали мъниста 

  Поезия
502 0 9

Обичам нощите, когато

луната през прозореца наднича,

изпепелена  от любов - душата

отново в нея да се врича.

 

Обичам сутрин очите да отворя,

глава положила на топло рамо,

безмълвно думи да отроня

в сърце пулсиращо - голямо.

 

Прегръдка слее ли сърцата,

вълшебен  трепет да улавят,

през миглите надникнала - сълзата

любовни трели да удави.

 

Пред камината унесена заставам

и ровя с поглед  в пепелта,

отдавна там искра зарових,

но още... тлее във жарта...

 

През прозореца ми искам да надничат

безброй незалязващи  слънца,

в зениците - потънали мъниста,

да се оглежда  дълго  любовта!

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??