18.10.2011 г., 12:19 ч.

Потънали мъниста 

  Поезия
574 0 9
Обичам нощите, когато
луната през прозореца наднича,
изпепелена от любов - душата
отново в нея да се врича.
Обичам сутрин очите да отворя,
глава положила на топло рамо,
безмълвно думи да отроня
в сърце пулсиращо - голямо.
Прегръдка слее ли сърцата,
вълшебен трепет да улавят,
през миглите надникнала - сълзата
любовни трели да удави. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Предложения
: ??:??