M1234567891 (Миночка Митева)
418 12731
18 окт. 2011 г., 12:19

Потънали мъниста 

  Поэзия
467 0 9

Обичам нощите, когато

луната през прозореца наднича,

изпепелена  от любов - душата

отново в нея да се врича.

 

Обичам сутрин очите да отворя,

глава положила на топло рамо,

безмълвно думи да отроня

в сърце пулсиращо - голямо.

 

Прегръдка слее ли сърцата,

вълшебен  трепет да улавят,

през миглите надникнала - сълзата

любовни трели да удави.

 

Пред камината унесена заставам

и ровя с поглед  в пепелта,

отдавна там искра зарових,

но още... тлее във жарта...

 

През прозореца ми искам да надничат

безброй незалязващи  слънца,

в зениците - потънали мъниста,

да се оглежда  дълго  любовта!

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??