14.11.2008 г., 9:47

Потъналият кораб

542 0 0
 

Спомени ме задминават,

а душата ми изтръпва...

Мислите следи оставят,

не мога ли назад да върна

всички хубави моменти,

дето исках да изпитам?

Целият куп от филмови ленти,

които исках да превъртам

всеки ден отново и отново,

докато не спре да ме боли...

Да потърся потъналия кораб

на безумните мечти...

И отново да изричам тези думи,

докато душата изгори...

Отново да взривяват те ума ми

 и накрая са оставаш само ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...