ПОТЪРСИ МЕ
ПОТЪРСИ МЕ
Потърси ме, когато зората отнеме
с тънки струйки нощна постеля.
Прегърни ме с очи, поискай ме мене!
В синьо утро цвят за теб ще намеря.
Потърси ме, когато топъл дъжд заиграе
по перваз ламаринен в тихи звънчета.
В цветни капки нежност и порив омаен,
всеки път ме откривай в дъгата оплетен.
Потърси ме, когато залез бледнее -
от луната целунат клепки затваря.
Най-ярки звезди в нощта ще отвея
в южен сън при теб да отмарят...
Прегърни ме! Отново зората се стеле.
Ето тук съм! В сноп лъчи се усмихвам,
през прозореца галя твойта постеля.
Събуди се онемяла, притихнала...
26.01.07.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
