ПОТЪРСИ МЕ
ПОТЪРСИ МЕ
Потърси ме, когато зората отнеме
с тънки струйки нощна постеля.
Прегърни ме с очи, поискай ме мене!
В синьо утро цвят за теб ще намеря.
Потърси ме, когато топъл дъжд заиграе
по перваз ламаринен в тихи звънчета.
В цветни капки нежност и порив омаен,
всеки път ме откривай в дъгата оплетен.
Потърси ме, когато залез бледнее -
от луната целунат клепки затваря.
Най-ярки звезди в нощта ще отвея
в южен сън при теб да отмарят...
Прегърни ме! Отново зората се стеле.
Ето тук съм! В сноп лъчи се усмихвам,
през прозореца галя твойта постеля.
Събуди се онемяла, притихнала...
26.01.07.
© Ивайло Яков All rights reserved.
