juspar (Десислава Панчева)
28 63
4.10.2006 г., 12:19 ч.  

Потъване 

  Поезия
814 0 3

Нещо се срива
Градено с години
Нещо изгнива
Далечно,незримо

Бавно изгасва
спомен запален
Искрица неясна
в мрака потаен

Нещо умира
Болка се ражда
Душата изстива
Живота те смазва

Във вакуум потъваш
потъваш в яма
Дилеми разпъваш
Отговор-Няма

Гледаш безцелно
Мислиш без мисъл
Загубваш се бавно
с шепотен писък

Поглеждаш смирено
Предаваш се вече
Свети Червено
Загазваш,човече

Загазваш до лакти
в помийната яма
Прехвърляш факти
А факти-Нямаш

Живота ти сринат
И стъпкан жестоко
От радост отминат
Падаш дълбоко

Нямаш опора
Нямаш надежда
В неясна умора
Главата си свеждаш

И мислиш отново
Всичко че свършва
Мисъл-отрова
и тя те довършва

Няма пространство
Изпълва го Бреме
Търсиш лекарство
Но няма и време

Капнал си вече
Сриваш се,падаш
Вяра-далече
(в тази тирада)

Нещо загасва
Превръща се в пепел
Сълзи проблясват
Потънал си вече...

© Десислава Панчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??