4.10.2006 г., 12:19  

Потъване

1.2K 0 3

Нещо се срива
Градено с години
Нещо изгнива
Далечно,незримо

Бавно изгасва
спомен запален
Искрица неясна
в мрака потаен

Нещо умира
Болка се ражда
Душата изстива
Живота те смазва

Във вакуум потъваш
потъваш в яма
Дилеми разпъваш
Отговор-Няма

Гледаш безцелно
Мислиш без мисъл
Загубваш се бавно
с шепотен писък

Поглеждаш смирено
Предаваш се вече
Свети Червено
Загазваш,човече

Загазваш до лакти
в помийната яма
Прехвърляш факти
А факти-Нямаш

Живота ти сринат
И стъпкан жестоко
От радост отминат
Падаш дълбоко

Нямаш опора
Нямаш надежда
В неясна умора
Главата си свеждаш

И мислиш отново
Всичко че свършва
Мисъл-отрова
и тя те довършва

Няма пространство
Изпълва го Бреме
Търсиш лекарство
Но няма и време

Капнал си вече
Сриваш се,падаш
Вяра-далече
(в тази тирада)

Нещо загасва
Превръща се в пепел
Сълзи проблясват
Потънал си вече...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Панчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...