Oct 4, 2006, 12:19 PM  

Потъване

  Poetry
1.3K 0 3

Нещо се срива
Градено с години
Нещо изгнива
Далечно,незримо

Бавно изгасва
спомен запален
Искрица неясна
в мрака потаен

Нещо умира
Болка се ражда
Душата изстива
Живота те смазва

Във вакуум потъваш
потъваш в яма
Дилеми разпъваш
Отговор-Няма

Гледаш безцелно
Мислиш без мисъл
Загубваш се бавно
с шепотен писък

Поглеждаш смирено
Предаваш се вече
Свети Червено
Загазваш,човече

Загазваш до лакти
в помийната яма
Прехвърляш факти
А факти-Нямаш

Живота ти сринат
И стъпкан жестоко
От радост отминат
Падаш дълбоко

Нямаш опора
Нямаш надежда
В неясна умора
Главата си свеждаш

И мислиш отново
Всичко че свършва
Мисъл-отрова
и тя те довършва

Няма пространство
Изпълва го Бреме
Търсиш лекарство
Но няма и време

Капнал си вече
Сриваш се,падаш
Вяра-далече
(в тази тирада)

Нещо загасва
Превръща се в пепел
Сълзи проблясват
Потънал си вече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Панчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...