4 окт. 2006 г., 12:19  

Потъване

1.2K 0 3

Нещо се срива
Градено с години
Нещо изгнива
Далечно,незримо

Бавно изгасва
спомен запален
Искрица неясна
в мрака потаен

Нещо умира
Болка се ражда
Душата изстива
Живота те смазва

Във вакуум потъваш
потъваш в яма
Дилеми разпъваш
Отговор-Няма

Гледаш безцелно
Мислиш без мисъл
Загубваш се бавно
с шепотен писък

Поглеждаш смирено
Предаваш се вече
Свети Червено
Загазваш,човече

Загазваш до лакти
в помийната яма
Прехвърляш факти
А факти-Нямаш

Живота ти сринат
И стъпкан жестоко
От радост отминат
Падаш дълбоко

Нямаш опора
Нямаш надежда
В неясна умора
Главата си свеждаш

И мислиш отново
Всичко че свършва
Мисъл-отрова
и тя те довършва

Няма пространство
Изпълва го Бреме
Търсиш лекарство
Но няма и време

Капнал си вече
Сриваш се,падаш
Вяра-далече
(в тази тирада)

Нещо загасва
Превръща се в пепел
Сълзи проблясват
Потънал си вече...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Панчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...