(из цикъла "Вицове в рими")

Една история, която
уж трябва да е анекдот,
но всъщност вярна е, ми прати
един приятел. Първо гот

посмях се, след това обаче
молбата му за „виц във рими”
от нея да направя, значи
ме ангажира. С друго име

разбира се, ще я разкажа.
А най-добре от свое име
(май по-добре така е даже,
по-убедително звучи ми).

* * *

Бях влюбен от година, може би,
в момичето-мечта... красива, умна...
Узрял бях вече нашите съдби
да свържем във едно чрез сватба шумна.

Бе всичко идеално, само дето
съпругата ми бъдеща сестричка
си имаше. Сестрата, при което
бе страшно секси-палава и с всичко

показваше ми колко ме желае.
Присядаше във скута ми, когато
самички бяхме. Често уж нехайно
изпускаше предмети на земята

и клякайки, под късата поличка
съзирах прашки. Или пък без прашки
разкриваше, навеждайки се, всичко...
А аз стоях, преглъщайки глупашки!

Два дена преди сватбата сами
във къщата на моята любима
останахме. Тя каза: „Бел ами –
наричаше ме тъй, а не по име –

във други ден се жениш за сестра ми,
но ти признавам, влюбена и аз
във тебе съм... желая те и само
за тебе мисля... Искам между нас,

преди да се ожениш, да е ясно!
Ще бъда горе... в спалнята... ела!”
И тръгвайки по стълбите, с прекрасно
движение възкъсата пола

свали и ми я хвърли. Боже мили,
стоях почти минута като пън,
усещайки се празен и без сили,
а после се обърнах и навън

отправих се към своята кола.
На входа ме очакваше баща ù,
щастлив и просълзен. „Ела, ела,
ела да те прегърна, зетко! Зная,

че трудно се издържа тест такъв!
Но ти се справи! - каза. – Дъщеря ми
щастлива ще е с тебе. Нека пръв
те поздравя!” Поуката голяма

от тази случка знаеш ли каква е,
читателю? Че винаги в колата
кондомите си дръж! Ами това е
историята на моя млад приятел.