Повече не е достатъчно

Когато думите загубят своя смисъл
Когато обгради ме тишината
Знам че някой е орисал
След тъмния тунел да видя светлината

Съдбата винаги играе свойта роля
На съдница,орисница , слуга
Помага ми,пречупва се под мойта воля
Но дойде ли моментът,маха със ръка

Питам се защо допуснах да изгубя
Толкова от свойто ценно време
Какво направих,как ще си простя?
В живота всеки носи свойто тежко бреме-
Да оцелее на всякаква цена

Някои казват-искай силно и ще го получиш
Вселената е с теб в този труден час
Но какво ако друго писано е да се случи
Какво ще стане с надеждата в нас?

Зная само-искам да живея,не утре,после, а сега
Да опитам всичко,за това копнея
Тепърва ще откривам своя път в света

За това се боря,за себе си, за теб, за тях
Обичам всички,не преставам да се моля
И сълзите ще прогоня с весел смях

Светът е въртележка, а аз се возя най-отпред
Ако трябва ще повторя всяка своя грешка
Щом още дишам, чувствам-всичко е наред

Постоянно виждам нови погледи,лица,следи
Всеки ден събирам прах от вечността
Търся нови спомени,сърца, мечти
Милиони тъмни сенки сливат се с нощта

Но теб единствен не мога да забравя-да обичаш знам не е порок
Няма край, щом животът продължава
Не искам и да чувам на Сбогом тътенът жесток

Стреляй в мен, но знай че няма да улучиш
Прекалено свободна е моята душа
Да изгасиш пламъка в мен, няма да сполучиш
Ето и аз се включих вече в твоята игра

Карай ме да плача,няма да те съдя
Защото сълзите ме правят по-щастлива
Отмиват мъката и знам ще бъда
Пречистена,добра и по-красива

Бъди жесток щом имаш нужда от това
Но не мисли че ще убиеш любовта в мен
Аз живея и ходя по ръба
И приемам с благодарност всеки следващ ден

Така че когато следващият път ми кажеш ти-Ела
И видиш в очите ми искра на бурен пламък
Знай че със своята собствена отрова караш ме да продължа
А колкото до теб-Но какво направих?Сърцето ти до скоро беше като камък!!!