Прехвърча смс - искрица,
да слее се в човечен плам,
за няколко оставени дечица,
сами във тъмното, далече там...
И всеки лев е глътка обич,
отронена от трудно битие,
да може някъде... да може,
да узрее във усмивка на дете.
Дори в ръка да се превърне,
подаваща вода и хляб.
Една ръка готова да изтръгне,
от нечие сърце бездомен хлад.
Едничък лев, а толкоз много.
Човечни капки изворна вода.
Да могат някъде... да могат,
да усмихнат няколко деца.
© Деян Димитров Всички права запазени