21.02.2008 г., 22:23

Повече от лев

875 0 18
 

Прехвърча смс - искрица,

да слее се в човечен плам,

за няколко оставени дечица,

сами във тъмното, далече там...

 

И всеки лев е глътка обич,

отронена от трудно битие,

да може някъде... да може,

да узрее във усмивка на дете.

 

Дори в ръка да се превърне,

подаваща вода и хляб.

Една ръка готова да изтръгне,

от нечие сърце бездомен хлад.

 

Едничък лев, а толкоз много.

Човечни капки изворна вода.

Да могат някъде... да могат,

да усмихнат няколко деца.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно сърце, невероятен стих.., поздрав!
  • Аплодисменти за хората с големи сърца !!!
  • Благорадрско на всички.
    И на теб, Ели за коментара. Не разбирам защо съжаляваш, нали отразяваш мнението си.
  • Лошото е, че не за първи път чувам това, за което говори Пинче. Но идеята ти, Деяне, е достатъчно ясна и откровена. В крайна сметка човек ако иска, ще намери все някакъв начин да помогне, независимо дали с СМС или по някакъв друг начин. А ти, човече, имаш голямо сърце.
    За ритъма - Ели,не разбрах. Смяташ, че ритъма куца или просто точно този ритъм не ти допада?

    Поздрав на всички!
  • Имаш милостиво, добро, и голямо сърце Деян!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...