dodic (Деян Димитров) dodic (Деян Димитров)
9 266
21 feb 2008, 22:23

Повече от лев

  Poesía
874 0 18
 

Прехвърча смс - искрица,

да слее се в човечен плам,

за няколко оставени дечица,

сами във тъмното, далече там...

 

И всеки лев е глътка обич,

отронена от трудно битие,

да може някъде... да може,

да узрее във усмивка на дете.

 

Дори в ръка да се превърне,

подаваща вода и хляб.

Една ръка готова да изтръгне,

от нечие сърце бездомен хлад.

 

Едничък лев, а толкоз много.

Човечни капки изворна вода.

Да могат някъде... да могат,

да усмихнат няколко деца.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • калчева (Елена Калчева)
    калчева (Елена Калчева)
    Невероятно сърце, невероятен стих.., поздрав!
  • Емералд (Мариета Вълчева)
    Емералд (Мариета Вълчева)
    Аплодисменти за хората с големи сърца !!!
  • dodic (Деян Димитров)
    dodic (Деян Димитров)
    Благорадрско на всички.
    И на теб, Ели за коментара. Не разбирам защо съжаляваш, нали отразяваш мнението си.
  • red_rosse (Цвети Пеева)
    red_rosse (Цвети Пеева)
    Лошото е, че не за първи път чувам това, за което говори Пинче. Но идеята ти, Деяне, е достатъчно ясна и откровена. В крайна сметка човек ако иска, ще намери все някакъв начин да помогне, независимо дали с СМС или по някакъв друг начин. А ти, човече, имаш голямо сърце.
    За ритъма - Ели,не разбрах. Смяташ, че ритъма куца или просто точно този ритъм не ти допада?

    Поздрав на всички!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Имаш милостиво, добро, и голямо сърце Деян!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0