Прехвърча смс - искрица,
да слее се в човечен плам,
за няколко оставени дечица,
сами във тъмното, далече там...
И всеки лев е глътка обич,
отронена от трудно битие,
да може някъде... да може,
да узрее във усмивка на дете.
Дори в ръка да се превърне,
подаваща вода и хляб.
Една ръка готова да изтръгне,
от нечие сърце бездомен хлад.
Едничък лев, а толкоз много.
Човечни капки изворна вода.
Да могат някъде... да могат,
да усмихнат няколко деца.
© Деян Димитров All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
