Прехвърча смс - искрица,
да слее се в човечен плам,
за няколко оставени дечица,
сами във тъмното, далече там...
И всеки лев е глътка обич,
отронена от трудно битие,
да може някъде... да може,
да узрее във усмивка на дете.
Дори в ръка да се превърне,
подаваща вода и хляб.
Една ръка готова да изтръгне,
от нечие сърце бездомен хлад.
Едничък лев, а толкоз много.
Човечни капки изворна вода.
Да могат някъде... да могат,
да усмихнат няколко деца.
© Деян Димитров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
