Повече от всичко земно,
и повече от всеки друг човек,
обичам теб!
В изплаканите думи на душата си,
в смехът над чашата с вино,
ти плака с мен и смя се...
Да бъда твоя през сълзите си,
във радостта си да си мой,
венчахме любовта си.
Във всичките си дни, ще бъда твоя!
И ти ще бъдеш мой завинаги,
защото, оженихме душите си!
Небе със блеснали звезди,
и светлоликата луна добра,
са нашите свидетели.
Ръката ми е в твоята.
Душата ми, ти принадлежи,
защото ти си в моята...
И все едно за колко време,
дори и само до разсъмване,
нали за цяла вечност... после,
ще си принадлежиме!
© Евгения Тодорова Всички права запазени