Nov 22, 2006, 7:54 PM

Повече от всичко

  Poetry
851 0 7

Повече от всичко земно,
и повече от всеки друг човек,
обичам теб!
В изплаканите думи на душата си,
в смехът  над чашата с вино,
ти плака с мен и смя се...
Да бъда твоя през сълзите си,
във радостта си да си мой,
венчахме любовта си.
Във всичките си дни, ще бъда твоя!
И ти ще бъдеш мой завинаги,
защото, оженихме душите си!
Небе със блеснали звезди,
и светлоликата луна добра,
са нашите свидетели.
Ръката ми е в твоята.
Душата ми, ти принадлежи,
защото ти си в моята...
И все едно за колко време,
дори и само до разсъмване,
нали за цяла вечност... после,
ще си принадлежиме!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...