17.02.2015 г., 11:35

Повече за любовта

560 0 2

Повече за любовта

Повече за любовта

 

За любовта, която всеки ден възпявам,
която като огън ме гори,
с "отличен" винаги я оценявам,
а давал съм, ù повече дори!

 

За нея искам аз сега да разсъждавам,
но не за туй, коeто тя твори,
а за трагедиите, гдето ни създава,
и често хорските съдби мори...

 

Великата любов е, най-велико чувство!
И то стои у нас, за цял живот...
Възпявана е тя, във не едно изкуство,
и в фолклора, на не един народ!

 

Великата любов е и велика мъка,
когато някой не я сподели!..
Когато някой, през "просото" и защъка
и със лъжа Идилията, развали...

 

Не винаги самата тя е трайно чувство...
Припламне огъня, и изгори...
Понякога, самата тя е само блудство...
И за честта ни, просто не държи!

 

Не винаги Добрата, плюсове ни носи...
Трагедии велики, често я грозят...
Събаря хората тя, като в сенокоси.
Зачерква им и правилния път.

 

Понякога в Омраза, тя се трансформира,
щом Изневярата я сполети.
Тогава Ревността, в сърцата ни напира,
и търси начин, да си отмъсти!

 

О, вярно е, че Любовта е често сляпа...
И не приема ничий разум и акъл.
Неискренника често, само това чака
И Жертвата оплита, в плана зъл!

 

Аз знам, че Любовта е най-красиво чувство,
но покрай нея, тъмни сили спят!
Загърбиш ли я, в живота ти е пусто,
и дните ти, не искат да вървят!...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...