1.04.2015 г., 21:21

Повече за любовта

466 0 1

 

Повече за любовта

 

За любовта, която всеки ден възпявам,
която като огън ме гори,
с "отличен" винаги я оценявам,
а давал съм, ù повече дори!

 

За нея искам аз сега да разсъждавам,
но не за туй, коeто тя твори,
а за трагедиите, гдето ни създава,
и често хорските съдби мори...

 

Великата любов е, най-велико чувство!
И то стои у нас, за цял живот...
Възпявана е тя, във не едно изкуство,
и в фолклора, на не един народ!

 

Великата любов е и велика мъка,
когато някой не я сподели!..
Когато някой, през "просото" и защъка
и със лъжа Идилията, развали...

 

Не винаги самата тя е трайно чувство...
Припламне огъня, и изгори...
Понякога, самата тя е само блудство...
И за честта ни, просто не държи!

 

Не винаги Добрата, плюсове ни носи...
Трагедии велики, често я грозят...
Събаря хората тя, като в сенокоси.
Зачерква им и правилния път.

 

Понякога в Омраза, тя се трансформира,
щом Изневярата я сполети.
Тогава Ревността, в сърцата ни напира,
и търси начин, да си отмъсти!

 

О, вярно е, че Любовта е често сляпа...
И не приема ничий разум и акъл.
Неискреника често само това чака
И Жертвата оплита в плана зъл!

 

Аз знам, че Любовта е най-красиво чувство,
но покрай нея тъмни сили спят!
Загърбиш ли я, в живота ти е пусто,
и дните ти, не искат да вървят!..

26.12.2012г. София

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това разбира се не е мое откритие!Но и аз се радвам, че съм го изпитал!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...