Повей, повей...

Zlatka` (Някоя)
114 159

6.05.2008 г., 0:04 ч.

Поезия

526 0 4

Повей, повей...

Повей, повей, скитнико, ветре,

донеси ми ти ухание на младост,

на свежа пролет, на зелено лято,

на малко обич и на малко радост!

Донеси ми ти ухание на вчера,

на отминалото детство и непринудения смях,

и нека в твоето ухание намеря

зрънце причина, че останах и вървях!

Донеси ми ти ухание на вечер,

на звезди безбройни и на лунна нощ,

защото някога във туй ухание се вричах,

че има още обич и има в нея мощ!

Донеси ми, ветре, ухание на вяра

и дори и да ме лъже, нека го усетя тук, сега,

за да намеря смисъл просто да остана

и да вярвам още в живота и във любовта!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.