Повей, повей...
Повей, повей...
Повей, повей, скитнико, ветре,
донеси ми ти ухание на младост,
на свежа пролет, на зелено лято,
на малко обич и на малко радост!
Донеси ми ти ухание на вчера,
на отминалото детство и непринудения смях,
и нека в твоето ухание намеря
зрънце причина, че останах и вървях!
Донеси ми ти ухание на вечер,
на звезди безбройни и на лунна нощ,
защото някога във туй ухание се вричах,
че има още обич и има в нея мощ!
Донеси ми, ветре, ухание на вяра
и дори и да ме лъже, нека го усетя тук, сега,
за да намеря смисъл просто да остана
и да вярвам още в живота и във любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Някоя Все права защищены
