Повелителката на нощта
Повелителката на нощта
Последните искрящи лъчи
от земята откъсват се с неохота.
Спуска черна завеса нощта
и небесния подиум обсебва луната.
Звездни изящни водопади,
сякаш притихнала публика,
дъхът затаен с наслада изпускат,
отдадени на мистичната музика.
Луната, пленително-магична,
във воали от крехки лъчи,
жаркото слънце обвива,
повелява в сън да мълчи.
Вълшебна песен извисява,
пронизва влюбени сърца,
първични мисли в тях вселява,
нашепва митове за любовта.
Свян от дланите изсмуква,
с непоколебима сила го заменя.
Съдби човешки с лъчите си преплита,
макар и кратка, нощта е нейна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Борисова Всички права запазени
