11.01.2023 г., 18:16

Поверително и Лично

983 2 0

Забрави ме. Съня забрави.

Не търси ме, когато ме няма.

Обърни този лист и почни

нов роман за живота и края.

 

Примири се. Дори да боли.

Приеми, че е станала грешка.

И дори лудостта прегърни,

но не искай да почва пак нещо.

 

Забрави ме. Деня забрави.

В който с тебе открихме пътека.

Ще я следваш и сам. Без очи,

ще те гледам, духът ми ще крета.

 

Забрави ме. Дори да боли.

Забрави ме. Помни, че ме няма.

Поверително пращам сълзи,

а пък Лично за теб е финала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...