Повика ли ме?
“Сърце ти трябва, за да ме обичаш
и две очи, в които да потъна...”
Повика ли ме?
Тихо, че ще чуят -
приятели, съседите... сърцето.
Не трябваше отново да си спомняш –
обърнал гръб бе в твоя свят... където
се сливаш със нюанса на звездите,
където са луната и морето...
Аз вече не съм твоето момиче.
Така поиска.
Там съм... под небето...
единствена. Такава ще остана.
Вековно ще звъня като камбана.
В душата ти... ще бъда педя спомен,
но там ще съм, разбираш ли?
В замяна... съм дала много, само от сърцето.
Брегът ми свърши, моят свят... сълзите.
В едничка длан аз себе си побирам
и хрипави въздишки са ми дните.
Повика ли ме?
Тихо, че е късно...
Нощта пулсира с мен във твойте вени.
Но днес е моя!
Този миг изтръгвам...
Не трябва да си спомняш... Нас!
Боли ме...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
