“Сърце ти трябва, за да ме обичаш
и две очи, в които да потъна...”
Повика ли ме?
Тихо, че ще чуят -
приятели, съседите... сърцето.
Не трябваше отново да си спомняш –
обърнал гръб бе в твоя свят... където
се сливаш със нюанса на звездите,
където са луната и морето...
Аз вече не съм твоето момиче.
Така поиска.
Там съм... под небето... ...