29.04.2012 г., 15:51 ч.  

Повод за пиянство 

  Поезия » Любовна
779 0 2
Празник е. Тих и самотен,
надигам чашата с вино.
И тези капки горещи
разкъсват душата ми болна.
Какво ли аз пак празнувам?
Какъв ли празник е днеска?
Нима на сърцето е нужно
повод, за да каже, че обича.
Ако чувствата тука ги няма,
и чашата с вино не топли.
Празнината, тъй толкоз голяма,
на душата, изпълнена с вопли.
Затуй - не пий ти от чаша,
а бутилка направо надигай.
Валентин да отива на гости,
а ние с Трифон да се напием!

© Светлин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е стихотворението ти Авис. Тъжно
    А аз си измислих име....
    "Повод за пиянство"
  • Ех... Напомни ми за далечната 2003-та година, когато написах един стих за "празника" в душата ми:

    СВЕТИ ВАЛЕНТИН

    Наближава Свети Валентин.
    Хубав празник. За влюбени хора.
    Само че аз си нямам любим.
    Да празнувам, уви, нямам повод...

    С чаша вино ще срещна нощта,
    и в компанията на звездите
    ще си легна отново сама,
    и къде е "Той" - пак ще се питам.

    Ще ми стане и тъжно накрая,
    сълзите ще ми дойдат на гости...
    "Лека Нощ" пак ще ми пожелаят,
    като всички изминали нощи...

    Ще заспя. Ще сънувам,че съм
    най - щастливото младо момиче...
    Ще празнувам, но само насън,
    че и мене някой ме обича.
Предложения
: ??:??