Повреда в системата,

краш на емоцията!

И пълен стенд-бай

на комуникацията...

Говоря – не слушаш,

питам – мълчиш.

Чакам те – бягаш,

прибираш се – спиш.

Дали ме има в главата ти,

дали ме има в сърцето ти?

Дали ти липсвам, когато ме няма край тебе сега?

Дали въобще ще ти липсвам, когато умра?

Повреда във връзката,

краш на планирането!

Погрешни препратки

в търсенето/намирането.

Аз пея – скучаеш

или си в безсъзнание.

целувам – заспиваш.

И нула внимание...

Дали ме има в главата ти,

дали ме има в сърцето ти?

Дали ти липсвам, когато ме няма край тебе сега?

Дали въобще ще ти липсвам, когато умра?

Повреда във байка -

но твоят ли е,

с часове ще поправяш,

за да е добре.

Повреда във моя...

Поне ми кажи!

Ремонт на стенд-бай

за разбити глави...

За мен – малко време,

още по-малко думи.

Но и мойто геройство

ще търпи преустройство...

Ще мълчи, ще си трае.

Много ще се старае

да не те чака повече!

Да бръмчи, да нехае.

Да те сложи на мястото,

което му даваш.

Да отделя за теб,

каквото там заслужаваш.

Око за око.

И време за време.

Дали ще се видим?

На кой ли му дреме...

На теб – явно не.

Пък мен ме боли.

Но пак ще се пробвам

да не питам: „Дали...“

Дали ме има в главата ти,

дали ме има в сърцето ти?

Дали ти липсвам, когато ме няма край тебе сега?

Дали въобще ще ти липсвам, когато умра?